Ти­бе­рий увол­ня­ва про­ку­ра­тора на Юдея за­ра­ди без­ре­ди­ци­те, един­стве­но­то му де­те

 

 
Ти­бе­рий увол­ня­ва про­ку­ра­тора на Юдея за­ра­ди без­ре­ди­ци­те, един­стве­но­то му де­те уми­ра от бо­лест Пон­тий­ски уп­рав­ля­вал 10 го­ди­ни, са­мо­у­би­ва се в днеш­на Ви­е­на
Всич­ки зна­ят по какъв начин Пи­лат Пон­тий­ски из­ми­ва ръ­це­те си, с цел да де­мон­стри­ра сва­ля­не на от­го­вор­ност от се­бе си за раз­пъ­ва­не­то на Бо­го­чо­ве­ка Исус Хрис­тос. Но мал­ци­на зна­ят, че Спа­си­те­ля ос­та­вя трай­на сле­да в се­мейс­тво­то на рим­ля­ни­на. Съп­ру­га­та му Клав­дия Про­ку­ла не са­мо ста­ва рев­нос­тна хрис­ти­ян­ка, само че и е ка­но­ни­зи­ра­на за све­ти­ца от пра­вос­лав­на­та цър­ква под име­то Све­та Прок­ла. Па­мет­та й се чес­тва на 27 ок­том­ври. В 27-а гла­ва на Еван­ге­ли­е­то по Ма­тей за нея пи­ше след­но­то: " Меж­ду то­ва, ко­га­то той се­де­ше на съ­дий­ския прес­тол, же­на му пра­ти да му ка­жат: не пра­ви ни­що на Тоя Пра­вед­ник, за­що­то през днешния ден на­сън мно­го пос­тра­дах за Не­го " (Мат. 27:19). За ней­но­то об­ръ­ща­не към хрис­ти­ян­ство­то пи­шат мно­го цър­ков­ни ав­то­ри - Ори­ген, бла­же­ни Ав­гус­тин, Йо­ан Ма­ла­ла, Ата­на­сий Ве­ли­ки и дру­ги. Бла­же­ни Те­о­фи­лакт Бъл­гар­ски пи­ше в сво­е­то тъл­ку­ва­ние на Еван­ге­ли­е­то: " Не са­ми­ят Пи­лат ви­дял съ­ня, само че же­на му... И то­зи сън бил де­ло на Бо­жия про­ми­съл, впро­чем, не с цел да бъ­де ос­во­бо­ден след то­ва Хрис­тос, само че с цел да се спа­си та­зи же­на ".

За­па­зе­ни­те вер­сии за жи­во­та й се раз­ми­на­ват. Спо­ред ед­на­та тя за­вър­ши­ла мир­но жи­во­та си ка­то хрис­ти­ян­ка, ка­то про­по­вяд­ва­ла Еван­ге­ли­е­то за­ед­но с дру­ги­те Хрис­то­ви уче­ни­ци. А спо­ред дру­га вер­сия Прок­ла пос­тра­да­ла мъ­че­ни­чес­ки за вя­ра­та си.

Ле­ген­ди­те раз­каз­ват, че Клав­дия умо­ля­ва­ла Пи­лат да пус­не Хрис­тос. Вяр­ва­ла, че Исус ще спа­си бол­но­то й де­те. Но Пон­тий­ски от­ка­зал. Един­стве­ни­ят му наследник ум­рял. Да­ли по-къс­но Пи­лат е

при­ел то­ва ка­то въз­мез­дие

- не е яс­но. Но спо­ред пре­да­ни­я­та той се са­мо­у­би­ва в днеш­на Ви­е­на, стиг­нал до край­ния пре­дел на чо­веш­ко стра­да­ние и са­мо­та, изос­та­вен от съп­ру­га­та си, ко­я­то след­ва­ла соб­стве­ния си път на хрис­ти­ян­ка.

Спо­ред дру­го пре­да­ние Пи­лат се раз­ка­ял, обър­нал се с мо­лит­ва към Хрис­тос, в символ на ко­е­то гла­ва­та му след от­си­ча­не­то би­ла при­е­та от ан­гел.

Кой е Пи­лат Пон­тий­ски? Спо­ред еван­гел­ски­те раз­ка­зи то­ва е рим­ски­ят про­ку­ра­тор на Юдея, кой­то осъж­да Исус по об­ви­не­ние на ев­ре­и­те. Та­ка Но­ви­ят за­вет хвър­ля ця­ла­та ви­на за Хрис­то­во­то раз­пя­тие вър­ху ев­ре­и­те и пред­ста­вя рим­ля­ни­те ка­то хо­ра, ко­и­то би­ха спре­ли про­це­са, в случай че мо­же­ха. Гръц­ки и рим­ски из­точ­ни­ци оба­че го­во­рят за дру­га вер­сия и до­пъл­ват об­ра­за на Пи­лат Пон­тий­ски. Той е влас­тен чо­век и от­ли­чен ад­ми­нис­тра­тор. Уп­рав­ля­вал ед­на от най-раз­мир­ни­те об­лас­ти на Рим­ска­та им­пе­рия 10 го­ди­ни - ряд­ко дъ­лъг период, кой­то по­каз­ва уме­ни­я­та му на ли­дер.

Ко­га­то прис­ти­га в Юдея, за­дъл­же­ни­я­та на Пи­лат би­ли ос­нов­но во­ен­ни. Той тряб­ва­ло да под­дър­жа мир­на об­ста­нов­ка в рим­ска­та про­вин­ция.

Как­то все­ки един рим­ля­нин Пи­тат Пон­тий­ски е бил из­клю­чи­тел­но ре­ли­ги­о­зен чо­век. Две са би­ли ха­рак­тер­ни­те чер­ти на рим­ля­ни­те - би­ли без­по­щад­ни вой­ни по вре­ме на бит­ка и из­клю­чи­тел­но на­бож­ни, що се от­на­ся до спаз­ва­не на об­ре­ди към тех­ни­те бо­го­ве.

За рим­ля­ни­те ре­ли­ги­я­та е сто­жер в съ­щес­тву­ва­не­то им и Пи­лат не се раз­ли­ча­вал по ни­що от то­ва опи­са­ние. При всич­ки уп­ра­ви­те­ли в им­пе­ри­я­та кул­тът към бо­го­ве­те и по­ли­ти­ка­та на­пъл­но се сли­ва­ли.

Сред мал­ко­то до­ка­за­тел­ства за уп­рав­ле­ни­е­то на Пи­лат е над­пис, из­диг­нат в Ке­за­рия, по вре­ме­то на им­пе­ра­тор Ти­бе­рий. Мо­не­ти, се­че­ни през то­ва вре­ме, съ­що до­каз­ват, че Пи­лат Пон­тий­ски е ис­то­ри­чес­ка лич­ност. Спо­ред рим­ски­те из­точ­ни­ци Пи­лат е да­леч от хрис­ти­ян­ския об­раз, кой­то му при­пис­ват в Биб­ли­я­та. Той е

зна­ел по какъв начин да ужа­си тъл­па­та

и да въ­ве­де ред в оп­ре­де­ле­на те­ри­то­рия.

Пър­ви­те му дейс­твия ка­то про­ку­ра­тор в Юдея ед­ва не за­вър­шват с кър­ва­ва ба­ня. Той на­реж­да в Йе­ру­са­лим да бъ­дат из­пра­те­ни рим­ски вой­ни­ци, само че фла­го­ве­те, с ко­и­то те вли­зат, по­ру­га­ват пър­ви­те две от Де­сет­те бо­жи за­по­ве­ди. Оби­де­ни­те ев­реи про­тес­ти­рат пред Пи­лат, а той пла­ни­ра да ги уп­ла­ши, с цел да по­ту­ши не­до­вол­ство­то. Рим­ля­ни­нът ре­ша­ва да ин­сце­ни­ра сблъ­сък. Ко­га­то при­е­ма ев­ре­и­те в па­ла­та си, не­го­ви­те вой­ни­ци из­важ­дат ме­чо­ве, ка­то про­ку­ра­то­рът се е на­дя­вал бун­ту­ва­щи­те се да се раз­бя­гат.

Те оба­че па­дат на ко­ле­не и по­каз­ват го­тов­ност да за­ги­нат, само че не и да при­е­мат в Йе­ру­са­лим да има фла­го­ве, ос­кър­бя­ва­щи Мой­се­е­вия за­кон. Тъй ка­то ос­нов­на­та му за­да­ча е да па­зи ми­ра измежду на­се­ле­ни­е­то, Пи­лат от­стъп­ва.

Спо­ред Еван­ге­ли­я­та ро­ля­та на Пи­лат в ис­то­ри­я­та на Исус е епи­зо­дич­на. Хро­ни­ки­те оба­че каз­ват точ­но об­рат­но­то.

Ис­ти­на­та е, че Исус не е пър­ви­ят Ме­сия, кой­то се по­я­вя­ва в Юдея. Пре­ди не­го е има­ло и дру­ги, про­по­вяд­ва­щи но­ви ре­ли­ги­оз­ни убеж­де­ния. Рим­ля­ни­те зна­е­ли за тях и ги сле­де­ли.

Про­це­сът сре­щу Хрис­тос за­поч­ва въз ос­но­ва на об­ви­не­ния, от­пра­ве­ни от во­де­щи фи­гу­ри в об­щес­тво­то - пър­вос­ве­ще­ни­ци­те от Си­нед­ри­о­на, ко­и­то са пря­ко за­сег­на­ти от но­во­то тъл­ку­ва­не на вя­ра­та, ко­е­то про­по­вяд­ва Хрис­тос.

А с цел да зву­чат те убе­ди­тел­но пред Пи­лат, глав­но­то об­ви­не­ние сре­щу Исус е, че се на­ри­ча Цар Юдей­ски - Цар на ев­ре­и­те.

Ка­то рим­ски чи­нов­ник, Пи­лат не мо­же да иг­но­ри­ра то­ва об­ви­не­ние. Но по вре­ме на раз­пи­та се убеж­да­ва, че ста­ва въп­рос за " не­бес­но цар­ство ". И че Хрис­тос не пред­став­ля­ва опас­ност за им­пе­ри­я­та, за раз­ли­ка от раз­бой­ни­ка

Ва­ра­ва, кой­то всъщ­ност е зи­лот - бун­тов­ник

про­тив рим­ска­та власт. Но е при­ну­ден от­но­во да от­стъ­пи пред ис­ка­не­то на тъл­па­та да бъ­де ос­во­бо­ден Ва­ра­ва, а да бъ­де ек­зе­ку­ти­ран Хрис­тос. Мо­же би за­що­то има твър­де ма­лък гар­ни­зон и из­рич­ни ука­за­ния да не да­ва по­вод за раз­рас­тва­не на ев­рейс­ка­та съп­ро­ти­ва про­тив рим­ско­то гос­под­ство. А че съ­вес­тта му не би­ла спо­кой­на, го­во­ри и по-на­та­тъш­но­то му по­ве­де­ние след ек­зе­ку­ци­я­та на Хрис­тос. Той се дър­жи гру­бо с пър­вос­ве­ще­ни­ци­те, ко­и­то ос­пор­ват пос­та­ве­ния от не­го - съв­сем съз­на­тел­но, за да ги уя­зви - над­пис на кръс­та " Исус Хрис­тос Цар Юдей­ски " (Йо­ан, 19:22) и от­каз­ва да пра­ти свои вой­ни­ци, ко­и­то да ох­ра­ня­ват гроб­ни­ца­та, в ко­я­то е по­ло­же­но тя­ло­то на Ме­си­я­та (Мат. 27:65).

Раз­пъ­ва­не­то на Исус оче­вид­но е пре­диз­вик­ва­ло но­ви въл­не­ния измежду на­се­ле­ни­е­то на Юдея. За­що­то им­пе­ра­тор

Ти­бе­рий на­реж­да раз­след­ва­не

на дей­нос­тта на Пи­лат Пон­тий­ски. И той в край­на смет­ка е увол­нен за нес­пра­вя­не със слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния, ка­то е до­пус­нал без­ре­ди­ци.